Помисля ли си
Не искам да си мисля, че отново
събудила съм всичките жужащи,
а те, насочили хоботчета с отрова,
пак търсят най-ранимото ми място.
Помисля ли си, закълвава вятър
в очите ми със пясък и със клечки,
а те - актьори лоши във театър -
дъжда отстрелват бързо, без засечки.
Помисля ли си, ме смразява зима
и спомените във червено парят.
А теб навсякъде в живота ми те има.
Не искам шитото със обич да разпарям.
И без да мисля, искам в твоя замък,
за мене с нежност всяка нощ рисувал,
да ме изваеш във Жената-пламък,
а себе си - във полъх залудувал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
