Jul 1, 2011, 7:46 PM

Помисля ли си 

  Poetry » Love
755 0 8

Не искам да си мисля, че отново

събудила съм всичките жужащи,

а те, насочили хоботчета с отрова,

пак търсят най-ранимото ми място.

 

Помисля ли си, закълвава вятър

в очите ми със пясък и със клечки,

а те - актьори лоши във театър -

дъжда отстрелват бързо, без засечки.

 

Помисля ли си, ме смразява зима

и спомените във червено парят.

А теб навсякъде в живота ми те има.

Не искам шитото със обич да разпарям.

 

И без да мисля, искам в твоя замък,

за мене с нежност всяка нощ рисувал,

да ме изваеш във Жената-пламък,

а себе си - във полъх залудувал...

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??