Jul 1, 2011, 7:46 PM

Помисля ли си

  Poetry » Love
932 0 8

Не искам да си мисля, че отново

събудила съм всичките жужащи,

а те, насочили хоботчета с отрова,

пак търсят най-ранимото ми място.

 

Помисля ли си, закълвава вятър

в очите ми със пясък и със клечки,

а те - актьори лоши във театър -

дъжда отстрелват бързо, без засечки.

 

Помисля ли си, ме смразява зима

и спомените във червено парят.

А теб навсякъде в живота ми те има.

Не искам шитото със обич да разпарям.

 

И без да мисля, искам в твоя замък,

за мене с нежност всяка нощ рисувал,

да ме изваеш във Жената-пламък,

а себе си - във полъх залудувал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...