Помниш ли...

        Помниш ли...                                                                           

Помниш ли мене и нашата среща,

помниш ли лунното звездно небе

и на лицето следата гореща

нежно оставили мойте ръце?

Искахме с тебе да бъдем щастливи

и да е вечно при нас любовта.

Бързо минаваха нощите летни

и прелетя покрай нас младостта.

Ала когато напролет липите

пръскат навред пак златист аромат,

може би с теб ще си спомним за дните –

неповторими, вълшебни на цвят.

                  Мария Мустакерска