Помниш ли ?!
Помниш ли как ти обещах,
за миговете красиви,
как един ден с думите се заиграх...
как ти подарих словата мъчлаливи.
Потъпках пътеката на хората,
тънещи в болка и омраза,
и как, пак пред хората,
с гордо вдигната глава казах:
"Обичам те!"
А как бяхме под дъжда,
мокри до кости,
хванали ръжда,
а не ни пукаше, че бяхме голи и боси?
"Обичам те!"
Крещеше сърцето ми тихо,
устните ми говореха без глас,
как последва моята тежда въздишка,
...а там, в студа - само ти и аз.
"Обичам те"...
са думите които ти казвам,
с цялото си сърце и душа,
които всеки път показват,
НЕ!... просто падат като листа.
"Обичам те"
за миговете красиви,
как един ден с думите се заиграх...
как ти подарих словата мъчлаливи.
Потъпках пътеката на хората,
тънещи в болка и омраза,
и как, пак пред хората,
с гордо вдигната глава казах:
"Обичам те!"
А как бяхме под дъжда,
мокри до кости,
хванали ръжда,
а не ни пукаше, че бяхме голи и боси?
"Обичам те!"
Крещеше сърцето ми тихо,
устните ми говореха без глас,
как последва моята тежда въздишка,
...а там, в студа - само ти и аз.
"Обичам те"...
са думите които ти казвам,
с цялото си сърце и душа,
които всеки път показват,
НЕ!... просто падат като листа.
"Обичам те"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Тарковски Всички права запазени
