Помниш ли нашето място,

където всяка вечер след училище оставахме?

То е същото онова място,

където "край" си  казахме.

Помниш ли едната чешма,

на която се чакахме?

А другата чешма,

на която звездите брояхме?

Помниш ли сълзите в очите,

думите "Обичам те"?

"Намерете си стая",

5-те минути мълчание?...

Липсата на чувства,

жестокото страдание?

Помниш  ли прегръдките силни,

походите в горещите дни?

Когато първият ден ни валя дъжд,

а опалът, който ми подари?

Аз още ги помня,

а за теб сигурно нищо не са били.

Разбери - Обичам те,

но не ми вярваш, нали?