25.01.2016 г., 19:53

Помниш ли...

760 0 0

Помниш ли моментите на слънчево лято
                     когато аз бях тук и се смях?
Помниш ли моментите на студена зима
                     когато ме нямаше тук и страдах?

 

Помниш ли момента когато те прегърнах за първи път?
Политнаха ли ангели посред денят бял
                                     слънцето, греещо към моето лице
ангели, пърхащи в моето затоплено сърце.

 

Ще стопи ли слънцето мракът на нощта?
Ще ме събере ли с теб отново във вечерта?

 

Ще ме дариш ли с миговете най-прекрасни,
с които даряваш ме всеки ден когато съм с теб?
Ще ми подадеш ли ръка отново когато падам
                            падам, духовно, в краката ти?

 

Моля се на Господ да остана с теб този ден,
да прекарам живота си с теб, да посветя
стиховете, писани в зимната вечер
зимната вечер на черната нощ

 

Нощ на сълзи изплакани, на блянове несбъднати
На мечти намечтани, на надежда умряла,
умряла отдавна
    ....с мене в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Живков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...