25 ene 2016, 19:53

Помниш ли...

766 0 0

Помниш ли моментите на слънчево лято
                     когато аз бях тук и се смях?
Помниш ли моментите на студена зима
                     когато ме нямаше тук и страдах?

 

Помниш ли момента когато те прегърнах за първи път?
Политнаха ли ангели посред денят бял
                                     слънцето, греещо към моето лице
ангели, пърхащи в моето затоплено сърце.

 

Ще стопи ли слънцето мракът на нощта?
Ще ме събере ли с теб отново във вечерта?

 

Ще ме дариш ли с миговете най-прекрасни,
с които даряваш ме всеки ден когато съм с теб?
Ще ми подадеш ли ръка отново когато падам
                            падам, духовно, в краката ти?

 

Моля се на Господ да остана с теб този ден,
да прекарам живота си с теб, да посветя
стиховете, писани в зимната вечер
зимната вечер на черната нощ

 

Нощ на сълзи изплакани, на блянове несбъднати
На мечти намечтани, на надежда умряла,
умряла отдавна
    ....с мене в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Живков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...