25 ene 2016, 19:53

Помниш ли...

762 0 0

Помниш ли моментите на слънчево лято
                     когато аз бях тук и се смях?
Помниш ли моментите на студена зима
                     когато ме нямаше тук и страдах?

 

Помниш ли момента когато те прегърнах за първи път?
Политнаха ли ангели посред денят бял
                                     слънцето, греещо към моето лице
ангели, пърхащи в моето затоплено сърце.

 

Ще стопи ли слънцето мракът на нощта?
Ще ме събере ли с теб отново във вечерта?

 

Ще ме дариш ли с миговете най-прекрасни,
с които даряваш ме всеки ден когато съм с теб?
Ще ми подадеш ли ръка отново когато падам
                            падам, духовно, в краката ти?

 

Моля се на Господ да остана с теб този ден,
да прекарам живота си с теб, да посветя
стиховете, писани в зимната вечер
зимната вечер на черната нощ

 

Нощ на сълзи изплакани, на блянове несбъднати
На мечти намечтани, на надежда умряла,
умряла отдавна
    ....с мене в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Живков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...