18.07.2021 г., 13:36

Помня

752 0 0

Още помня някои малки детайли,
които ме убиват и дори понякога тръпки ме побиват.
Например, вкусът от тежката ти цигара, примесен с ментовия ти дъх.
Сладникавият ти парфюм, който усещам на километри от теб.
Тънката ти талия и белите ти крака, изпълнени със синини- големи и не толкова големи.
Тъмното ти матово червило, засъхнало сякаш от дни по устните ти. 
Начинът, по който оцветяваш филтъра на  цигарата си в тъмно лилаво при техния допир .
Замаяното ти изражение, нетрезвото ти поведение. 
Някои биха го определили за крайно безочливо дори провокативно.
Спокойствието, което енергията ти излъчва и разговорите, които в същото време оживено водиш.
Глупави и дълбоки понякога.
Неподредената ти мисъл и сладостта, която изпитвам когато те слушам.
Петното на бузата и брадичката ми от устните ти, небрежно оцветени с червило.
Обичам всяка една малка подробност.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...