11.03.2019 г., 7:57

Помня те

945 2 1

Частица от мен се загуби
навън по широкия свят.
Потъна в очите на другите -
изчезна в морета от тях.

 

Частица от мен се откъсна,
изгубих едното крило
тогава, когато си тръгна,
тъй сякаш, че не е било.

 

И мястото все не зараства,
а тлее в несметна тъга.
Отиде си моето щастие
и моята цветна зора.

 

Сега е задушно и тихо
и вятърът даже мълчи.
Студени са всичките стихове
без пламъка в твойте очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...