15.01.2009 г., 8:46

Помощ!

945 0 0

Небето искам да ти дам със всичките звезди

и може би нейде там мой ще бъдеш ти.

Любов в сърцето си тая, но от страх

не мога да призная.

Искам пак на тебе да я дам,

но губя се из мрака на безкрая.

Душата ми крещи и стене, подсказва ми, че губя те,

че нямам време.

Не ме оставяй тук, сега да се откажа

света за теб с един замах ще смажа.

Погледни в зелените очи и вземи това,

което е за теб.

Музика в миг ще зазвучи

и ще тръгнем в двама в пътища навред...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивичка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...