23.07.2008 г., 16:09

Поне да не беше толкова красив

1.4K 0 6

Мразя града ти - курортен и слънчев.
Мразя как ваканционно ми звучи.
Мразя пътя до там - лъкатушещ, измъчен,
как завои до теб един след друг ми реди.

Мразя сайта, във който твоя снимка видях,
мразя всички онези критерии,
които в търсачката един след друг редях,
за да стигна накрая до тебе.

Мразя твоята къща, приятно раззеленена,
мразя всичките твои роднини,
които държат се така прекрасно със мене
и съм им благодарна, че те има.

Мразя всичко, което искам да ти купя.
Мразя всичко, което за нас си мечтая.
Мразя как всички надежди, в мен скупчени,
ме тласкат към теб, а ти с мен си играеш.

Мразя как те искам с всички лоши черти,
как те боготворя, когато от теб съм излъгана.
Поне да не беше чак толкова красив.
Все тая е. Пак щях по тебе да съм луда.

 

23.07.2008г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много въздействащо! Браво, нещо познато и същевременно толкова индивидуално, чисто и ... твое ... !
  • хубаво е...с обич, Събина.
    в Пловдив само хубави неща стават...
  • Yes_Baby_, тва което казваш въобще не е така, тезата ми в случая е, че ми е красив, защото съм влюбена в него. Само в тинейджърските си години съм се влюбвала във външност. Леко е обидно да мислиш така за мен.
  • Ако не беше така красив бъди сигурна че нямаше да му посветиш стих. Щеше да си мислиш 2-3 пъти за него докато правиш секс с друг и толкова. Горе брадичката. Слънцето залязва за да изгрее на другия ден.
  • Много ми хареса!!! А кросатата... относително понятие... важна е душата! Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...