Поне да не беше толкова красив
Мразя града ти - курортен и слънчев.
Мразя как ваканционно ми звучи.
Мразя пътя до там - лъкатушещ, измъчен,
как завои до теб един след друг ми реди.
Мразя сайта, във който твоя снимка видях,
мразя всички онези критерии,
които в търсачката един след друг редях,
за да стигна накрая до тебе.
Мразя твоята къща, приятно раззеленена,
мразя всичките твои роднини,
които държат се така прекрасно със мене
и съм им благодарна, че те има.
Мразя всичко, което искам да ти купя.
Мразя всичко, което за нас си мечтая.
Мразя как всички надежди, в мен скупчени,
ме тласкат към теб, а ти с мен си играеш.
Мразя как те искам с всички лоши черти,
как те боготворя, когато от теб съм излъгана.
Поне да не беше чак толкова красив.
Все тая е. Пак щях по тебе да съм луда.
23.07.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много въздействащо! Браво, нещо познато и същевременно толкова индивидуално, чисто и ... твое ... !
-
хубаво е...с обич, Събина.
в Пловдив само хубави неща стават... -
Yes_Baby_, тва което казваш въобще не е така, тезата ми в случая е, че ми е красив, защото съм влюбена в него. Само в тинейджърските си години съм се влюбвала във външност. Леко е обидно да мислиш така за мен.
-
Ако не беше така красив бъди сигурна че нямаше да му посветиш стих. Щеше да си мислиш 2-3 пъти за него докато правиш секс с друг и толкова. Горе брадичката. Слънцето залязва за да изгрее на другия ден.
-
Много ми хареса!!! А кросатата... относително понятие... важна е душата! Поздрав!
-
Много реално, излязло от дълбините на душата. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
