Jul 23, 2008, 4:09 PM

Поне да не беше толкова красив

  Poetry » Love
1.4K 0 6

Мразя града ти - курортен и слънчев.
Мразя как ваканционно ми звучи.
Мразя пътя до там - лъкатушещ, измъчен,
как завои до теб един след друг ми реди.

Мразя сайта, във който твоя снимка видях,
мразя всички онези критерии,
които в търсачката един след друг редях,
за да стигна накрая до тебе.

Мразя твоята къща, приятно раззеленена,
мразя всичките твои роднини,
които държат се така прекрасно със мене
и съм им благодарна, че те има.

Мразя всичко, което искам да ти купя.
Мразя всичко, което за нас си мечтая.
Мразя как всички надежди, в мен скупчени,
ме тласкат към теб, а ти с мен си играеш.

Мразя как те искам с всички лоши черти,
как те боготворя, когато от теб съм излъгана.
Поне да не беше чак толкова красив.
Все тая е. Пак щях по тебе да съм луда.

 

23.07.2008г.
гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много въздействащо! Браво, нещо познато и същевременно толкова индивидуално, чисто и ... твое ... !
  • хубаво е...с обич, Събина.
    в Пловдив само хубави неща стават...
  • Yes_Baby_, тва което казваш въобще не е така, тезата ми в случая е, че ми е красив, защото съм влюбена в него. Само в тинейджърските си години съм се влюбвала във външност. Леко е обидно да мислиш така за мен.
  • Ако не беше така красив бъди сигурна че нямаше да му посветиш стих. Щеше да си мислиш 2-3 пъти за него докато правиш секс с друг и толкова. Горе брадичката. Слънцето залязва за да изгрее на другия ден.
  • Много ми хареса!!! А кросатата... относително понятие... важна е душата! Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...