(на П.)

На Кармата гласа ни забрани да се обичаме!
Нямаме право даже с думи да го изричаме.  
Душата ми с кръв по белия лист го пише:
"С теб няма да сме любовници свише..."


Не виждам лицето ти. Но още помня дъха ти.
Ти си Сянката от предишните мои животи...
Несбъдната Страст. Безпътна Любов. Бездомна...
Забранен мъж. Само болката по теб е "законна"...


Недоизпята любовна песен сме ние с тебе...
Като стенание, отекващо все още в Небитието...
Първият и последен писък на нероденото бебе.
На вещица, изгаряща в пламъци - Проклятието!


Защо те срещам отново?! И сега, в Този живот!
Кой садист тъй злобно съдбите ни е орисал?!
Ръфа от нас, вие злорадо, като доволен койот.
Парчетата кървави са! Сърцата ни е разкъсал...


Уморена е Душата ти. Пак при мен се завърна.
Помня те. Хиляди сълзи за Теб съм изплакала!
Ела и нека боли! Искам отново да те прегърна...
Любовно е ложето. За двама съм го постлала...
            Поне в този живот остани! 
            Моля те...