Понеделник
Денят прекрачи със гигантска крачка;
направо скочи в моето легло.
Очите му - два облака-задачи,
с които ми посочи, че било
е вчера събото-неделя;
дъждът отдавна ги е отвалял.
А днес... припомням си, да,
Понеделник. Нима той снощи с мене бе заспал?
Денят, обръснал своите мустаци,
докато още чая с мед сънувам,
с прохладен бриз през клоните на бряста
по бузата любовно ме целуна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
