18.02.2008 г., 12:29

''Понякога''

812 0 0

           ''Понякога''   
    
    Коя си ти, аз не зная.
 Не зная и сигурно няма да знам.
    Мислех си много и чак накрая
 разбрах, че не трябва да съм сам.

Уникална си и си страхотна,
а понякога - примерно сега -
ме караш, дори и да не искам,
пак да съм щастлив и много див.

   А я кажи, кой е онзи,
 с когото те видях онази вечер.
    Като видя, че ти си с друг,
небето потъмня, сякаш настъпва нощта
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кою Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...