18 feb 2008, 12:29

''Понякога''

  Poesía
816 0 0

           ''Понякога''   
    
    Коя си ти, аз не зная.
 Не зная и сигурно няма да знам.
    Мислех си много и чак накрая
 разбрах, че не трябва да съм сам.

Уникална си и си страхотна,
а понякога - примерно сега -
ме караш, дори и да не искам,
пак да съм щастлив и много див.

   А я кажи, кой е онзи,
 с когото те видях онази вечер.
    Като видя, че ти си с друг,
небето потъмня, сякаш настъпва нощта
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кою Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...