Feb 18, 2008, 12:29 PM

''Понякога''

Poetry

814 0 0

           ''Понякога''

    Коя си ти, аз не зная.
Не зная и сигурно няма да знам.
    Мислех си много и чак накрая
разбрах, че не трябва да съм сам.

Уникална си и си страхотна,
а понякога - примерно сега -
ме караш, дори и да не искам,
пак да съм щастлив и много див.

А я кажи, кой е онзи,
с когото те видях онази вечер.
Като видя, че ти си с друг,
небето потъмня, сякаш настъпва нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0