Понякога
Не казвай сбогом, че ще ме погубиш,
и, знаеш ли, това не е клише.
Понякога не искам да се будя,
сам с болката, че ти не си до мен.
Понякога мечтите просто са отрова,
която бавно крехката ми плът яде.
А утрото е тъмно като черна сова,
създадена сърцето ми да изкълве.
Понякога животът е причина,
по-късно пък е повод да се предадеш.
Безсмислено е вечно да те има,
когато просто си един копнеж.
И пак понякога събуждам се усмихнат,
защото сънищата ми ме срещат с теб.
Но след това отново чувствам, че умирам
и съжалявам, че събудих се без теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Станев Всички права запазени
