23.10.2008 г., 20:33

Понякога

1K 0 5

 На една Звездна Принцеса...

 

Понякога е тъжно под звездите...

и  някой тихо си реве...

По принцип никой никого не пита...

Какво му е, защо, кога, къде?...

... Забързани понякога грешим...

А грешките си виждаме тогаз,

когато просто прекалим

и стореното тегне върху нас...

Понякога е тъжно под звездите...

Понякога, но само е понякога...

Защото винаги блестят звездите...

И сгряват тъжните души...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, човече, не се губи повече!
    Поздрави за стиха!
  • Още като прочетох се досетих за кого е писано
    Тя е страхотен човек, наистина принцеса с много хубави звездни очи
  • така е - блестят
    Поздрав!
  • Благодаря Веси!Щастието е интересно състояние,просто трябва да го почувстваме навреме...и да научим и другите на това...
  • Благодаря от сърце!Много ми помагаш, Живко!Съветите ти са безценни.Синът ти е щастливец!Страхотна творба!Полъскана съм!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...