23 oct 2008, 20:33

Понякога

  Poesía
1K 0 5

 На една Звездна Принцеса...

 

Понякога е тъжно под звездите...

и  някой тихо си реве...

По принцип никой никого не пита...

Какво му е, защо, кога, къде?...

... Забързани понякога грешим...

А грешките си виждаме тогаз,

когато просто прекалим

и стореното тегне върху нас...

Понякога е тъжно под звездите...

Понякога, но само е понякога...

Защото винаги блестят звездите...

И сгряват тъжните души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, човече, не се губи повече!
    Поздрави за стиха!
  • Още като прочетох се досетих за кого е писано
    Тя е страхотен човек, наистина принцеса с много хубави звездни очи
  • така е - блестят
    Поздрав!
  • Благодаря Веси!Щастието е интересно състояние,просто трябва да го почувстваме навреме...и да научим и другите на това...
  • Благодаря от сърце!Много ми помагаш, Живко!Съветите ти са безценни.Синът ти е щастливец!Страхотна творба!Полъскана съм!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...