Oct 23, 2008, 8:33 PM

Понякога

  Poetry
1K 0 5

 На една Звездна Принцеса...

 

Понякога е тъжно под звездите...

и  някой тихо си реве...

По принцип никой никого не пита...

Какво му е, защо, кога, къде?...

... Забързани понякога грешим...

А грешките си виждаме тогаз,

когато просто прекалим

и стореното тегне върху нас...

Понякога е тъжно под звездите...

Понякога, но само е понякога...

Защото винаги блестят звездите...

И сгряват тъжните души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, човече, не се губи повече!
    Поздрави за стиха!
  • Още като прочетох се досетих за кого е писано
    Тя е страхотен човек, наистина принцеса с много хубави звездни очи
  • така е - блестят
    Поздрав!
  • Благодаря Веси!Щастието е интересно състояние,просто трябва да го почувстваме навреме...и да научим и другите на това...
  • Благодаря от сърце!Много ми помагаш, Живко!Съветите ти са безценни.Синът ти е щастливец!Страхотна творба!Полъскана съм!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...