Oct 23, 2008, 8:33 PM

Понякога

  Poetry
1K 0 5

 На една Звездна Принцеса...

 

Понякога е тъжно под звездите...

и  някой тихо си реве...

По принцип никой никого не пита...

Какво му е, защо, кога, къде?...

... Забързани понякога грешим...

А грешките си виждаме тогаз,

когато просто прекалим

и стореното тегне върху нас...

Понякога е тъжно под звездите...

Понякога, но само е понякога...

Защото винаги блестят звездите...

И сгряват тъжните души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, човече, не се губи повече!
    Поздрави за стиха!
  • Още като прочетох се досетих за кого е писано
    Тя е страхотен човек, наистина принцеса с много хубави звездни очи
  • така е - блестят
    Поздрав!
  • Благодаря Веси!Щастието е интересно състояние,просто трябва да го почувстваме навреме...и да научим и другите на това...
  • Благодаря от сърце!Много ми помагаш, Живко!Съветите ти са безценни.Синът ти е щастливец!Страхотна творба!Полъскана съм!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...