3.05.2012 г., 0:04

Понякога

1.1K 0 0

Понякога си мисля,

че съм техният отговор

с кого трябва да са,

a не дали с мен.

 

Понякога тайно надничам

дали те променили са се.

Желаейки да предричам

как самосъжалявали са се!

 

Понякога им мисля и злото!

Това ме прави жалък, знам!

А кой изобщо ще мисли за моето?

За моя малък полу-срутен храм.

 

Приятели, познати, врагове -

това е просто кръг.

Какво остава в центъра?

Надявам се – моето и твоето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дан Дан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...