Понякога

Понякога си мисля,

че съм техният отговор

с кого трябва да са,

a не дали с мен.

Понякога тайно надничам

дали те променили са се.

Желаейки да предричам

как самосъжалявали са се!

Понякога им мисля и злото!

Това ме прави жалък, знам!

А кой изобщо ще мисли за моето?

За моя малък полу-срутен храм.

Приятели, познати, врагове -

това е просто кръг.

Какво остава в центъра?

Надявам се – моето и твоето сърце!