4.08.2013 г., 19:39

Понякога...

718 0 0

Понякога мисля в рими,
когато стоиш до мен.
Между редовете говори ми - 
полъх вдъхновен.

Понякога те виждам в рамка:
увековечен и прашен.
Профил, анфас и сянка,
рисувам те (без)страшен.

Понякога те чувам с ноти,
звучно мелодия "повя".
Ти си моите Голготи - 
трябва да ги извървя.

Винаги ще бъдеш стих,
музика, цвят незрим...
Всички на теб ги посветих - 
заедно ще се спасим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...