Aug 4, 2013, 7:39 PM

Понякога...

Poetry

720 0 0

Понякога мисля в рими,
когато стоиш до мен.
Между редовете говори ми -
полъх вдъхновен.

Понякога те виждам в рамка:
увековечен и прашен.
Профил, анфас и сянка,
рисувам те (без)страшен.

Понякога те чувам с ноти,
звучно мелодия "повя".
Ти си моите Голготи -
трябва да ги извървя.

Винаги ще бъдеш стих,
музика, цвят незрим...
Всички на теб ги посветих -
заедно ще се спасим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0