Понякога
Понякога усещам, че умирам,
тогава нещо ново в мен се ражда.
Не ми е лесно смисъл да намирам,
щом даже за доброто днес се плаща.
Вървя по разнебитени пътеки,
откъсвам радост, болки и вини.
А после нужни са ми сто утехи,
та всичко черно да се изсветли.
И чувствам че, от друга съм планета,
но тя не ме зове, а все мълчи.
Устройваме с душите си кланета,
а после се умиваме в сълзи!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
