12.08.2018 г., 2:25 ч.  

Понякога 

  Поезия » Друга
205 3 4

Понякога усещам, че умирам,

тогава нещо ново в мен се ражда.

Не ми е лесно смисъл да намирам,

щом даже за доброто днес се плаща.

 

Вървя по разнебитени пътеки,

откъсвам радост, болки и вини.

А после нужни са ми сто утехи,

та всичко черно да се изсветли.

 

И чувствам че, от друга съм планета,

но тя не ме зове, а все мълчи.

Устройваме с душите си кланета,

а после се умиваме в сълзи!?

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??