Искам да ти пратя целувка по вятъра,
понякога не става през компютъра.
Понякога искам учените да направят
машина на времето, за клонинги
или телепортация.
Понякога липси и мисли ме товарят
и искам машина, по-скоро третата.
Понякога сама във тълпата
вървя и чувам, но мълча, не говоря.
Понякога ме обзема самотата,
моя редовна и вярна компания.
Понякога шумът на листата
ме кара да си пожелавам желания.
Понякога, а всъщност честичко,
а всъщност винаги, това желание си ти.
Понякога, макар и за мъничко,
целувка по вятъра към теб лети.
© Фатиме Шахин Всички права запазени