Aug 5, 2020, 7:48 AM

Понякога

  Poetry » Love
882 0 0

Искам да ти пратя целувка по вятъра,

понякога не става през компютъра. 

Понякога искам учените да направят

машина на времето, за клонинги

или телепортация. 

 

Понякога липси и мисли ме товарят

и искам машина, по-скоро третата. 

Понякога сама във тълпата

вървя и чувам, но мълча, не говоря. 

 

Понякога ме обзема самотата, 

моя редовна и вярна компания. 

Понякога шумът на листата

ме кара да си пожелавам желания. 

 

Понякога, а всъщност честичко,

а всъщност винаги, това желание си ти.

Понякога, макар и за мъничко,

целувка по вятъра към теб лети. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фатиме Шахин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...