4.12.2020 г., 19:16

Понякога

830 0 0

 

Понякога се чувстваш непотребен,
копнееш за човешка топлина,
за онзи миг, единствен и вълшебен,
който в душата пали светлина.

 

Понякога загледал се напред,
забравил си, че има и сега.
От своите амбиции обзет,
завинаги пропуснал си мига.

 

Понякога се случва да сгрешим,
нали сме си човешки същества,
но важно е напред да продължим,
извлекли си поука от това.

 

Понякога сме толкоз уморени,
че в този свят, забързан и суров,
за срещата с големите промени,
оказва се не всеки е готов.

 

Понякога все време не достига.
Понякога мигът е като век.
Но знай, в живота всичко се постига,
останеш ли в душата си човек!

 

Николай Димов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...