4.12.2020 г., 19:16

Понякога

816 0 0

 

Понякога се чувстваш непотребен,
копнееш за човешка топлина,
за онзи миг, единствен и вълшебен,
който в душата пали светлина.

 

Понякога загледал се напред,
забравил си, че има и сега.
От своите амбиции обзет,
завинаги пропуснал си мига.

 

Понякога се случва да сгрешим,
нали сме си човешки същества,
но важно е напред да продължим,
извлекли си поука от това.

 

Понякога сме толкоз уморени,
че в този свят, забързан и суров,
за срещата с големите промени,
оказва се не всеки е готов.

 

Понякога все време не достига.
Понякога мигът е като век.
Но знай, в живота всичко се постига,
останеш ли в душата си човек!

 

Николай Димов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....