Понякога се чувстваш непотребен,
копнееш за човешка топлина,
за онзи миг, единствен и вълшебен,
който в душата пали светлина.

Понякога загледал се напред,
забравил си, че има и сега.
От своите амбиции обзет,
завинаги пропуснал си мига.

Понякога се случва да сгрешим,
нали сме си човешки същества,
но важно е напред да продължим,
извлекли си поука от това.

Понякога сме толкоз уморени,
че в този свят, забързан и суров,
за срещата с големите промени,
оказва се не всеки е готов.

Понякога все време не достига.
Понякога мигът е като век.
Но знай, в живота всичко се постига,
останеш ли в душата си човек!

Николай Димов