Понякога
597
0
0
Понякога обичам тъмнината –
във нея да остана сам.
В пътека нова, непозната
да тръгна някъде – натам,
където никой не е ходил,
че всичко тук ми е познато;
че някой дните е отровил,
че някъде си тръгна лятото.
Понякога обичам тъмнината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Лазаров Всички права запазени
