mislitel (Георги Каменов)
1154 11163
24.10.2023 г., 9:26 ч.

Понякога 

  Поезия » Философска
255 1 6
 

Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.

Понякога, не често, но го има,
тъгата ме прегръща, като лед.
Животът сякаш бялото ми взима
и аз съм само жалък силует.

Дори не сянка, нещо като призрак,
из гробищата скитащ безпосочно.
Така не искам да се чувствам никак,
но случва се и тъй ми е самотно.

Обаче ще отръскам перушината –
Крила си имам, няма да се дам!
Зове ме глас от синевата, синята,
размахвам ги, политам и съм там!

 

​​​​​​t18.0б.2023.

 

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!
  • Пожелавам ти само да летиш, Гош!
  • В момента съм без тях, Скити, заради доверие и професионални компромиси, май изгорях с 2 бона изработени с честен труд и перфектно качество, пари.
    В бездна съм и съм отвратен за кой ли път от липсата на човеци в хората.
    Е, ще мине и това, но в момента много боли.
    Благодаря ти сърдечно, Скити.
  • Понякога човек изпада в такива състояния... Понякога...
    Крилете са точното спасение!
    Поздрав, Георги!
  • Мерси, Люси.
  • Хубав стих. Понякога ни трябва само да отръскаме перушината.
Предложения
: ??:??