Понякога
Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има,
тъгата ме прегръща, като лед.
Животът сякаш бялото ми взима
и аз съм само жалък силует.
Дори не сянка, нещо като призрак,
из гробищата скитащ безпосочно.
Така не искам да се чувствам никак,
но случва се и тъй ми е самотно.
Обаче ще отръскам перушината –
Крила си имам, няма да се дам!
Зове ме глас от синевата, синята,
размахвам ги, политам и съм там!
t18.0б.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
