Понякога
Понякога съм ниско във тревата
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо,
търча по стълбата на мисълта,
нагоре, чак звездите да докосна,
от блясъка им да си присвоя.
Понякога съм свит във сянка
на някое разлистено дърво,
от всичко да избягам - в дрямка,
далеч от ежедневие и зло.
Понякога съм устремен и тичам,
заедно с прозрачната вода
на тесния, планински ручей,
търсещ равните поля.
Понякога посядам на крилата
на кацналото на папура конче
и гледам в отражението на водата
усмивката на грейналото слънце.
Понякога съм вятър луд и гоня
косиците на житени полета,
а те от стъпките ми се накланят -
вълни по гърбовете на морета.
Понякога съм толкова далечен,
за миг от себе си избягал,
свит в графита на молив наточен,
в белотата на листа полягам.
Понякога съм сам и пиша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
