Понякога
Някога ще се налага да затварям очи и да НЕ си те представям.
Някога ще трябва със себе си да се боря.
Някога ще подтискам всички чувства и няма да им позволявам да вземат връх.
Някога ще се усмихвам, за да прикрия празнотата вляво.
Някога ще се смея на глас, така че никой да не чува стенанията на сърцето ми.
Някога ще изричам името ти на глас, но съвсем тихо - никой да не чуе.
Някога ще мисля, че вече не те усещам край мен, но нещо ще ме разубеди.
Някога ще протягам ръка, за да те докосна, но ти ще изчезваш в тъмнината.
Някога ще искам да се сгуша в теб, но просто ще игнорирам тази нужда.
Някога ще се разминавам с теб на улицата, но ще се правя, че не те познавам.
Някога ще се усмихвам само при мисълта за теб и ще потръпвам от усмивката ти.
Някога ще се опитам да те залича от сърце, ум и всичко.
Някога ще трябва да направя всички неща, но сега...
... сега ми позволи просто да те Обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Стойкова Всички права запазени
