Понякога е лесно да си тъжен...
Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума
е камък остър или полет благ.
Когато нощем дълго следваш буден
на облаците призрачния впряг,
припомняш изначалния си жребий,
преравяш и трошичките добро,
и камъните, впили се във тебе,
запратени да прорастат в клеймо.
Човешките ти братя - странно племе,
препускат и се хапят мълчешком
в преварата кой повече да вземе
блага, награди, тронове с поклон...
Любимият им спорт - да те низвергнат,
да те подритват в жалката си мъст.
От всички цветове избират черния -
да начертаят по гърба ти кръст.
На глупостта човешка плодовете -
отдавна вярваме - са първороден грях,
забравили, че изборите светят
в посоки две - на обич или страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Иванова Всички права запазени
