Понякога харесвам самотата
Понякога харесвам самотата
Когато самотата ме превземе
и чувствам се на края на света,
все мисля, че за миг ще ми отнеме
най-ценното от всичко – гордостта.
Но виждам, че тя вместо да ми вземе
ми дава време – размисли и страст...
По-жива в самотата съм – без бреме,
по-искрена и най съм вече аз!
Понякога харесвам самотата,
но всеки път се плаша от самотност!
Не е ли самотата свободата
на тайнствена, неразгадана общност?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
Хареса ми! Поздрав!
