Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
1 jun 2008, 21:23

Понякога харесвам самотата

  Poesía
1K 0 6

 

 

Понякога харесвам самотата

 

Когато самотата ме превземе

и чувствам се на края на света,

все мисля, че за миг ще ми отнеме

най-ценното от всичко – гордостта.

Но виждам, че тя вместо да ми вземе

ми дава време – размисли и страст...

По-жива в самотата съм – без бреме,

по-искрена и най съм вече аз!

Понякога харесвам самотата,

но всеки път се плаша от самотност!

Не е ли самотата свободата

на тайнствена, неразгадана общност?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0