Понякога харесвам самотата
Когато самотата ме превземе
и чувствам се на края на света,
все мисля, че за миг ще ми отнеме
най-ценното от всичко – гордостта.
Но виждам, че тя вместо да ми вземе
ми дава време – размисли и страст...
По-жива в самотата съм – без бреме,
по-искрена и най съм вече аз!
Понякога харесвам самотата,
но всеки път се плаша от самотност!
Не е ли самотата свободата
на тайнствена, неразгадана общност?!
© Надежда Борисова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми! Поздрав!