Jun 1, 2008, 9:23 PM

Понякога харесвам самотата

  Poetry
1K 0 6

 

 

Понякога харесвам самотата

 

Когато самотата ме превземе

и чувствам се на края на света,

все мисля, че за миг ще ми отнеме

най-ценното от всичко – гордостта.

Но виждам, че тя вместо да ми вземе

ми дава време – размисли и страст...

По-жива в самотата съм – без бреме,

по-искрена и най съм вече аз!

Понякога харесвам самотата,

но всеки път се плаша от самотност!

Не е ли самотата свободата

на тайнствена, неразгадана общност?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...