Понякога харесвам самотата
Когато самотата ме превземе
и чувствам се на края на света,
все мисля, че за миг ще ми отнеме
най-ценното от всичко – гордостта.
Но виждам, че тя вместо да ми вземе
ми дава време – размисли и страст...
По-жива в самотата съм – без бреме,
по-искрена и най съм вече аз!
Понякога харесвам самотата,
но всеки път се плаша от самотност!
Не е ли самотата свободата
на тайнствена, неразгадана общност?!
© Надежда Борисова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми! Поздрав!