ПОНЯКОГА ПРОСТО...БОЛИ...
ПОНЯКОГА ПРОСТО...БОЛИ...
Понякога се страхувам...
и често сънувам кошмари.
Понякога се линчувам,
и не спирам в тунел да пътувам.
Понякога ледено свежа съм
и така- заскрежена горя.
Но понякога глупаво нежна съм,
като пале пред тебе стоя.
Често от себе си плаша се,
когато без рана кървя.
И често разпитвам за всичко душата си,
когато остана самотно сама.
И честно, умирам от страх,
когато тя ми мълчи.
Тогава посипва ме прах
и ничии не виждам очи.
Понякога събаря ме вятър.
Понякога и перцето ужасно тежи.
Понякога отричам земята.
А понякога просто...боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Георгиева Всички права запазени
