Понякога се чувствам като лист,
на който според нуждите рисуваш:
слънца, мъгли и страхове,
проблеми, страстите бленувани...
Понякога се чувствам като лист,
ти драскаш днешните си глуми,
но после пак да бъде чист,
за да поеме утрешните думи.
Понякога се чувствам като лист
потребна, но и много беззащитна...
Решиш ли... в мене ти летиш...
друг път... мачкаш и ме ритваш...
Понякога се чувствам като лист
и неведението ме убива...
Какво ли в себе си не скрих?
И как успях? Прилича на магия...
Понякога се чувствам като лист,
очакваща да стане чудо...
И собствения си копнеж по стих
сама да преоткривам лудо...
© Валентина Лозова Всички права запазени