17.06.2021 г., 22:43 ч.

Понякога съм тиха 

  Поезия
327 8 10

Понякога... Понякога мълча.
Дали защото думите не стигат
или пък, чувам - зрее в пустошта
кристално чист рефрен на чучулига.

Ухание... Ухае на липи,
танцуват рой светулки край бетона...
Поредна будна нощ - не ми се спи
и мислите ми с прилепи се гонят.

Усещане... Усещане за дом
под нощното небе - мастило в злато.
Промъква се към цветния балкон
послание, дошло от светлината.

Докосване... Докосва ме покой -
забравен, или някъде изгубен.
Усмихвам се - прегръща като свой
и някакъв копнеж неясен буди.

Изпълване... Изпълва ме любов,
към всеки образ, внася нови щрихи.
Смалявам се, до стръкче и перо
и затова понякога съм тиха.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??