Понякога съм тиха
Понякога... Понякога мълча.
Дали защото думите не стигат
или пък, чувам - зрее в пустошта
кристално чист рефрен на чучулига.
Ухание... Ухае на липи,
танцуват рой светулки край бетона...
Поредна будна нощ - не ми се спи
и мислите ми с прилепи се гонят.
Усещане... Усещане за дом
под нощното небе - мастило в злато.
Промъква се към цветния балкон
послание, дошло от светлината.
Докосване... Докосва ме покой -
забравен, или някъде изгубен.
Усмихвам се - прегръща като свой
и някакъв копнеж неясен буди.
Изпълване... Изпълва ме любов,
към всеки образ, внася нови щрихи.
Смалявам се, до стръкче и перо
и затова понякога съм тиха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
