Попитах

21.06.2011 г., 17:22 ч.

Поезия » Философска

692 0 2

Попитах себе си,

какво пък ще ми струва

да попитам?

Реших за себе си,

че мога да премина

границата на успеха

и да победя

долната душа, която ме гнети

и прави друг човек,

изпитващ лоши чувства

и копнеж за мъст.

Попитах себе си защо?

Какво ме кара да търпя

тази дяволска душа във мен,

която ме погубва

всеки Божи ден?

Постави ме на колене,

изстина моето сърце,

престана да обича

и на мене заприлича.

Хладна, мрачна и студена,

заблудена и без път,

просто само жалка плът.

Без светлина, обречена

на самота, задаваща въпроси.

Защо, защо не проумях?

Късно ли разбрах,

че Бог е пратил горната душа

в човешките тела, за да

спаси ни от смъртта?

Дали съм закъсняла?

Какво ли ще ми струва?

Борба! Борба с долната душа,

за да властва горната една!

Прозрете в моите слова!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ена (Елена Гоцева)

2011-07-10T14:56:32+03:00

Харесах!
Има емоция, има мъдрост... много добре съчетани.
Вечната борба в човека...
Когато човек започне тази борба, той вече я е спечелил
И никога не е късно, Галя!
Аплодисменти!!!
Ангар (Ангел Чортов)

2011-06-21T17:51:27+03:00

На мене лично ми е трудно да прозра словата ти - коя е тази горна и коя долна душа? Вие, жените, по две души ли имате?