21.06.2011 г., 17:22

Попитах

953 0 2

Попитах себе си,

какво пък ще ми струва

да попитам?

Реших за себе си,

че мога да премина

границата на успеха

и да победя

долната душа, която ме гнети

и прави друг човек,

изпитващ лоши чувства

и копнеж за мъст.

Попитах себе си защо?

Какво ме кара да търпя

тази дяволска душа във мен,

която ме погубва

всеки Божи ден?

Постави ме на колене,

изстина моето сърце,

престана да обича

и на мене заприлича.

Хладна, мрачна и студена,

заблудена и без път,

просто само жалка плът.

Без светлина, обречена

на самота, задаваща въпроси.

Защо, защо не проумях?

Късно ли разбрах,

че Бог е пратил горната душа

в човешките тела, за да

спаси ни от смъртта?

Дали съм закъсняла?

Какво ли ще ми струва?

Борба! Борба с долната душа,

за да властва горната една!

Прозрете в моите слова!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
    Има емоция, има мъдрост... много добре съчетани.
    Вечната борба в човека...
    Когато човек започне тази борба, той вече я е спечелил
    И никога не е късно, Галя!
    Аплодисменти!!!
  • На мене лично ми е трудно да прозра словата ти - коя е тази горна и коя долна душа? Вие, жените, по две души ли имате?

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...