7.05.2022 г., 12:02  

Поправка по темата

1.2K 8 15

Народе мой, ти бавно гаснеш.
А беше славен ти народ.
И оцеля! И не отпадна!
Защото Бог ти беше брод!
Но днес си толкова изгубен,
че даже спиш вековен сън,
не искаш никой да те буди!
Мрак вътре в теб и мрак отвън.
Дано в изстиналото пепелище,
Небето прати урагани!
И като въглени в огнище,
да пламнат всички гнойни рани!
Да изреве Лъвът, да се изправи,
победното си знаме да развей:
Напред! Народността не пада,
там дето Просветление живей!

 

 

Знанията са купчина статична информация. Просветлението е движеща сила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Чай, че се възмутих и не благодарих.
    Благодаря ви хора, затова че сте ме прочели и удостоили с вниманието си и споделяте с мен посланието ми. Това обнадеждава, че макар и малко, но все още има мислещи и будни Хора. Благодаря ви, че ви има!
  • Не виждаш ли, че си пак след Дансито, както в предишното предизвикателство. Явно щом той е на 2 място ти задължително трябва да си на трето. Редакционната комисия си има правила.
  • Чак сега случайно видях резултатите от това предизвикателство. Странно, защо съм на трето място, при положение, че този след мен/патрисия/ има същия брой гласове, но много повече проценти от мен и би трябвало той да е на трето място, а не аз. Даже бях забранила оценките, така че и оценки нямам. Не е справедливо!
  • Успех и от мен!
  • Ех, di_t (Tаня) , един недопадащ ти коментар и блокиране, жалка работа

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...