Пораствам ли?
Пораствам пак!
О, не, не искааам!
Годините ми взеха
да тежат.
И колкото безжалостно
да ги натискам,
те пустите му...
пак личат.
Едни поскривам,
други позабравям,
трети пък...
те просто не вървят
на наивността
и детското във мене.
Как тогава да им свикна.
Как? :)
Усмихвам се обаче,
както знам си.
Като дете, на пет по девет
с още две.
И обич от душа
ви подарявам.
И слънце много.
То пък... от сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
