May 13, 2009, 9:32 AM

Пораствам ли?

  Poetry » Other
1.4K 0 45

Пораствам пак!

О, не, не искааам!

Годините ми взеха

да тежат.

И колкото безжалостно

да ги натискам,

те пустите му...

пак личат.

 

Едни поскривам,

други позабравям,

трети пък...

те просто не вървят

на наивността

и детското във мене.

Как тогава да им свикна.

Как? :)

 

Усмихвам се обаче,

както знам си.

Като дете, на пет по девет

с още две.

И обич от душа

ви  подарявам.

И слънце много.

То пък... от сърце!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво годините ни значат,
    когато те са част от нас,
    от нашите надежди в здрача,
    намиращи ни без компас.
    Понякога сме уморени,
    и сочим ги неволно с пръст,
    но те вървят със мен, със тебе,
    измерваме се с тях по ръст...
    Но сладки са, макар измамни,
    дълбаещи по нас бразди...
    Години наши, тъй омайни,
    не ще ви ний изневерим.

    На едно вечно младо, слънчево момиче с много обич и позакъснели пожелания за всичко най-добро!!!!! Таничка, нека пребъдеш!!!!! Радвам се, че те срещнах и опознах богата ти душа чрез прекрасните ти стихове!
  • Все по-хубава! Барона
  • Съжалявам за закъснението - Да си жива и здрави и нежна както винаги!
    Поздрави наборче: Наполи
  • Честит рожден ден, със закъснение, прекрасна!
    Бъди Благословена и Богословена!
  • Честит Рожде Ден! (с малко закъснение) Пожелавам ти много здраве! Много любов! И да не спират да "извират" страхотните стихове от теб.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...