Порастване

24.06.2018 г., 23:00 ч.

Поезия » Философска

349 1 3

От толкова заблуди душата е безпътна
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.

Виелици подухват, косите се белеят
очаква невъзможното - утеха.
Но никой не докосва я, не смеят,
кръстосва друмищата, но е още крехка.

По пътя си разбиране не срещна
и никой не бе вникнал в душата и,
играеха си ролите, нарече "Грешка"
по пътя си ранили я приятели.

Поучи се от опита си, недоволна,
бунтуваше се, ала пръчката и липсваше -
магическа и царствена корона
затуй тъгата в сърцето си побираше.

А толкова желаеше да пренапише
съдбата си, покой да извоюва,
затуй по пътя сълзите си скришни
изхвърли ги, и с който помни се сбогува.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-25T09:44:39+03:00

Благодаря ви за прекрасните коментари, Юри и Влади! Трогнах се от сърце!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-06-25T09:27:42+03:00

Дълбок философски замисъл за размишление относно тайната на любовните взаимоотношения:
"По пътя си разбиране не срещна
и никой не бе вникнал в душата и,
играеха си ролите, нарече "Грешка"
по пътя си ранили я приятели.
Поздравявам те от цялото си сърце, Виктория и поставям стиха ти в любими!
Yuri (Yuri Yovev)

2018-06-25T09:14:21+03:00

Да - Душата не може да забрави, но може да израстне!