Порастване
От толкова заблуди душата е безпътна
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.
Виелици подухват, косите се белеят
очаква невъзможното - утеха.
Но никой не докосва я, не смеят,
кръстосва друмищата, но е още крехка.
По пътя си разбиране не срещна
и никой не бе вникнал в душата и,
играеха си ролите, нарече "Грешка"
по пътя си ранили я приятели.
Поучи се от опита си, недоволна,
бунтуваше се, ала пръчката и липсваше -
магическа и царствена корона
затуй тъгата в сърцето си побираше.
А толкова желаеше да пренапише
съдбата си, покой да извоюва,
затуй по пътя сълзите си скришни
изхвърли ги, и с който помни се сбогува.
© Виктория Тасева All rights reserved.
