Лутах се напразно да открия
малко порцеланово хаванче,
но съдбата (с лебедова шия)
подари ми порцеланово Йоанче.
И си пазя скъпия подарък -
порцеланово Йоанче свидно.
В нощ студена, в ден най-жарък,
статуетка крехка, миловидна.
С поглед топъл гали ми сърцето
и от щастие душата чак изтръпва.
Жадни се протягат в транс ръцете,
милват порцеланово Йоанче скъпо. ...