Порция любов
Капилярите измукваха живеца ми,
извивах се като звездна риба в ръцете ти
Вените ми се изпълваха с мълчаливо нетърпение
И как братоубийствено засмуквах се в морето ми
Стаята ме тласкаше към усамотение
Стените ме зазиждаха, тавана някак си ме стискаше за гушата
Пълзящи сенки ме настръхваха и пращаха ме в забвение
Дърветата навън естествено зелени ме обгръщаха с мъгливото си проявление.
Китари с приятно фалшиви мелодии прозвучаваха навън в градината
И гласове объркани, засмени ме догонваха по ухаещи алеи
Момиче усмихнато догонваше хвърчилото
А татко му унесено си спомняше с изумление безгрижното си минало.
Вятърът си играеше със спомените ми искрящи
Ненатрапчиво донасяше на любимия човек аромата
Поставяше те в центъра на мислите пламтящи
Попиваше ме с на уханните ти устни, топлотата.
Морето ми говореше... спомняше ме... натякваше ми смело
Прегръщаше ме, в опит да си спомня пак за теб
Измиваше с водите очите ми, ръцете и потното ми чело
От сълзите искаше да ме избави, да бъде моя благосклонен лек.
А аз безспирно и безконечно му повтарях... думите в галоп
Аз искам само да срещна моята си... онази страстна,
главозамайваща, космически обятна и нестихваща порция любов.
Да не се променя естественото и съдържание,
Да остава винаги неподправен, неповторимия и вкус
И желая винаги в това елитно състезане , наречено “ЖИВОТ”
Победителите да са двама – аз - “любовен полиглот”
И моят ненадминат, усмихнат конкурент
С божествената си осанка и харизма... не ще надмина
Това си ТИ, любима моя... победителко щастлива!
Съществувай... Моля те... Бъди...
В състезанието с мен безропотно се ти спусни и се довери
Не мога и не искам да участвам вече аз без теб
Сроди Ти, мила моя, думата Живот
с мистерията, наречена “ЛЮБОВ”!
© Димитър Ангелов Всички права запазени